По обяд в "Тифани

През лятото на 1888 г. в манхатънския офис на прочутияЛуис Тифани в неговата фирма влиза една енергична млада художничка наиме Клара Уолкот, за да поиска работа като дизайнер. Нейната роля в многомилионната империя на стъклената красота дълго време остава една от най-строго пазените тайни. Тайна, която е толкова взривоопасна, че когато е разкрита сто и осемнадесет години по-късно, международният свят на изкуството изпада в изумление.
Прочутите лампи на Тифани, както и великолепната мозайка, съвсем не са негово собствено дело, както светът доскоро беше убеден. И всички ние щяхме да вярваме в това и днес, ако гласът на Клара не беше прозвучал чрез писмата ѝ повече от век по-късно.
Разкъсван между страстната си обсебеност от Клара и жаждата си за успех и слава, Тифани почти буквално заробва талантливия дизайнер. А Клара, измъчвана едновременно от любов и омраза към работодателя си, се бори не само със строгите правила на тогавашното общество, но и със собственото си желание за признание.

АвторкатаЕко Херон използва наскоро открита колекция от писма, писани между 1888 и 1944 г. Така можем да надникнем право в сърцето на реалните герои, независимо дали става дума за шеговитите глоси, които Клара отправя към сестрите си, или за редовете, изпълнени с болка и дълбоки чувства.

Неповторимата атмосфера на Манхатън от XIX век диша от тази впечатляващастаринна фреска, в която майсторски са съчетани факти и измислици. Поканени сме в живота на един от най-забележителните художници на епохата - Клара Уолкот, гений, скрит в сянката на легендарните лампи Тифани.

"Когато гледам прозорците, мозайките и лампите, създадени от сестра ми, виждам в тях нейната душа. Винаги съм смятал Клара за една от богоизбраните. Бяхме благословени да живеем в нейната компания и да ходим в нейната светлина. Споменът за нея е звезда, която ще свети до края на дните ни."